Постинг
01.11.2015 12:24 -
Обречени на есен
Автор: alidora
Категория: Изкуство
Прочетен: 2162 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 25.06.2021 16:44
Прочетен: 2162 Коментари: 3 Гласове:
9
Последна промяна: 25.06.2021 16:44
Мария събра във куфар парчета родина, изпреде сълзите в шевица за майчина гръд, отряза косите си свилени преди да замине… …последните майки тихо на прага седят…
*** Добър вечер, майчице! Седнала си вън, сякаш, че листата са капещи камбани. Вчера ли си тръгна, като розов сън твоето момиче и остана рана. Вятърът те милва, майчице, но с хлад, есента е жълта – като восък в църква. Алчните се хранят със сЪлзи и със глад, а с кръвта на босите се рисува кръста. Ляга си мъглата, майките не спят, стиснали във скута остатъци от лято. Облаците бели с децата им вървят- последните деца от ранено ято. Добър вечер, майчице – скръб и тишина, в дланите ти плаче неродена есен. Нека чуем, майчице твоята душа – прокълната, майчице да е черна песен!
Не помня писала ли съм до сега-невероятно талантлива сте,особено самобитни,истински,метафорично красиви стихове.Всичко Ваше съм прочела.Предполагам,че Вие сте авторката.Имате ли издадени книги?
цитирайИ кой е този "друг град",създал това талантливо същество?
цитирайно нима тъгата не е най-могъщата муза...
аз ти пожелавам усмивки и много красота:)))
цитирайаз ти пожелавам усмивки и много красота:)))
Търсене