Голи прозорци треперят в сумрака,
там, под стрехите дебне мъгла,
спуска се грозна и кривокрака,
пак ненаситна, лепнеща, зла.

Мигам безпомощно, улици сплитат
премръзнали пръсти в един кръговрат,
настръхнали жици наивно ме питат,
защо съм излязла в среднощния хлад.

Напада мъглата, преяжда и крачи,
сякаш е сляпа, но с много лица,
не виждам, не чувам, къде сте пазачи
на старата, жълта, добра светлина.

Пазачите на светлината,
с усмивка се обаждат,
че в чантата се ерчи
едно забравено фенерче.

...няма батерийки...