Ридаещи черни забрадки
и вятър със черни криле,
една свещ на чина до тетрадка,
две рози, звънец...и ковчег.

А майката - смъртница жива
земята заравя с ръце,
пет думи, кръст и молитва,
една снимка, гроб...и небе.

И болката-огън...Усети ли?
Не! Тя си е тяхна до края.
Онези майки без рожби...
Да помълчим. Те не мечтаят...

Невероятно е !!!

Благодаря.

Много ми хареса стихотворението ти наистина! Но ти желая повече радостни поводи да пишеш така хубаво, отколкото тъжни! :)

саndysays

Радвам се, че ти харесва. И благодаря за пожеланието.

Neveroetno silni dumi,strahotno e naisitna

Благодаря ти.