Снощи те търсих в дъждовните капки,
толкова слаба съм, просто жена,
търсих очите ти, пак да ми кажат,

Вещици ли са нощните сенки,
мрънкащи в синия хлад,
или са само превземки

Липсвам ли ти?! Като старо лято,
светло и горещо като огън,
поживяло миг и като ято,

Спирачките изскърцаха войнствено и заковаха колата на десет сантиметра от излинялото палтенце на Ани. Шофьорът, разгневен и псуващ, излетя от седалката и се развика срещу нея с цялата ярост, насъбрала му се от последната седмица.
Младата ...

Не заключвай! Ще  се върна отнякъде,
пак ранена, кървяща, сама.
Ще си дойда със стария вятър,

Завързвам на възел безсънието,
пристягам и лягам да спя,
изгубва се вятър в безпътието

Залюля есента в жълтите си скути
и малкия град,
сиви мъгли със бузи издути

Завърнах се! Била съм обещана,
съдбата ми поиска ме обратно.
Платих с кръвта на всяка стара рана,

Остарях ли,
вече не говоря със залеза,
нося токчета,

Ще се срещнем ли,
скрили във джоба годините,
там при залеза,

Жигосани ли сме, родените утре,
за нечия, чужда вина,
грабят парчета от бъдеще,

По улиците тихо капе мрак, 
една Луна пълзи разполовена,
прошушва вятър в дървения праг

На път, когато тръгваш те боли
за всяко близко име и лице,
когато тръгваш, пак ще завали,

Не се сбогувам,
само за довиждане,
намигам, малко натъжена.

Когато, някога една раздяла
за нас отбие пътя си встрани,
аз там, на кръстопътя ще съм спряла,